Стотици близки приятели, бивши колеги, дори  пристигнали от чужбина техни

Стотици близки другари, някогашни сътрудници, даже  пристигнали от чужбина техни познати, някогашни управници на Дупница,  дупничани изпратиха в послединя му път през днешния ден Ангел Христов, едини от по този начин нар. братя Галеви. Христов умря в петък вечерта, като неизвестно и до момента по какъв начин се беше прибрал в къщата си в дупнишкото с.Ресилово, откакто дружно с Пламен Галев бяха оповестени за интернационално търсене с алена бюлетина по Интерпол.

Поргебението му трябваше да бъде в неделя, само че беше отсрочена поради формираните две досъдебни производства по случая с неговата гибел. Два буса закарахо до гроба на Христов над 30 венци, оповестиха от наетата траурна организация.

Близките бяха предплатили местата на паркинга при централиня храм " Св.Георги ", където стана опелото от шестима локални свещеници. Противно на упованията нямаше засилено полицейсто наличие. Униформени служители на реда и жандармерия охраняваха повече централната улица. Дрон заснемаше респект от самото начало процесията. Храмът беше претъпкан от пристигналите да се сбогуват. Сред тях беше и Златко Баретата, само че той отхвърли да приказва пред репортерите. Не сподели нищо и някогашният кмет на Дупница инж.Атанас Янев, кметувал под давлението на Галеви.

Полковникът от запаса Стоян Ушатов, някогашен техен пълководец, когато Галеви са били барети, сподели пред кореспондента на: " Достоен български офицер, родолюбец, антимафиот, превъзходен човек ".

Беше пристигнал и ректорът на частния институт по туризъм в Банско проф.Васил Жечев: " Аз съм пристигнал да уважа моя старшина. Казва се Христо Христов. В Сандаски  73-та-74-та година бях боец и неговия наследник е умрял. Аз съм пристигнал да уважа старшина Христов и неговия наследник ".

Чак от Словакия беше дошъл Васил Василев-Клеменца, обвързван в недалечноот минало с ВИС, в този момент учител по богословия в Печанския универсиитет в Словакия, както самичък сподели: " Царство му небесно. Изпращаме заслужен човек в последния му земен път. Род предхожда, жанр дохожда. Светото писание би трябвало да се чете ".

Бивш ковмандос, обвързван с Галеви, до момента в който са били в системата, се провикна пред храма: " Докато сме живи, ще ги загатваме. Никога няма да умрат. Човек умира, когато го не помнят и няма кой да го загатва. Докато сме живи, до момента в който има мъже в тази страна и до момента в който има българи в тази страна и ги загатваме, те в никакъв случай няма да умрат ".

Дупничанин заключи най-после: " Прави ми усещане, че има много хора с черни фланелки, с цветя, с букети, мъже, дами, доста народ. Някои от тях наподобяват страшни ".